Vamp1r3

Раз-два, раз-два. Дясна ръка, лява ръка. Мускули маса, мускули маса. Силикон, силикон, силикон...

Уф, пак кат парцал.... Чувствам си мозъка, като хранилище за безопасни игли.

"Най-ужасното е, когато човек много чете и губи себе си. Той става нещо като хранилище на чужди знания."

Открих (за 11657 път), че съм "кафе-наркоман". 10 мин обяснявам на магазинерката, че искам пакет кафе и пакет захар - мъкааааа

"Още един ден ще бъда тук. Какво ли ще ми се случи"

„Милиони мечтаят за безсмъртие, а не знаят какво да правят със себе си в дъждовен неделен следобед.“ - будя се с екзистенциалностти в това прекрасно утро

Aere Vaere, Teräsbetoni !!!

„Навикът ни посреща в люлката и ни напуска едва в гроба.“

Софийски кестени, о, вие, шумите с обещаващ взор... Меко безслънчево утро. Добро да е